Мартабак манис

Мартабак манис е дебело тесто с мая, бавно изпечено в тежък покрит тиган до шуплеста повърхност, след което сгънато около масло, кондензирано мляко и плънка от шоколад, фъстъци или настъргано сирене. Произходът му е спорен; техниката обикновено се свързва с китайско-индонезийската общност на остров Банка. Името също варира: в Джакарта е мартабак, около Семаранг — теранг булан („пълна луна“ заради формата), а в части от Суматра — куе Бандунг, макар да няма връзка с този град.

Какво е всъщност

Брашно, яйце, захар и малко набухвател се смесват с достатъчно течност, за да се получи гъсто тесто за палачинки. Оставя се да престои и бухне, след което се излива в добре намазан кръгъл тиган и се пече под капак, без да се раздвижва. Малките дупки по повърхността са важни: те попиват разтопеното масло и кондензираното мляко след свалянето от огъня. Кръгът се прехвърля върху дъска, едната половина се намазва и покрива с избраната плънка, после се сгъва на полумесец и се реже на триъгълници, докато е топъл.

Плънката, а не тестото, определя избора. Повечето търговци предлагат комбинации като шоколад със сирене или фъстък с кондензирано мляко.

Как се сервира

• На триъгълници, докато плънката още е леко разтопена.
• Цял от нощни колички, нарязан при поръчка и увит за из път.
• Понякога с две плънки, по една във всяка половина.
• Рядко студен, защото плънката трябва да остане мека.

Как да го напишете в менюто

• Избройте плънките поотделно; именно тях избира гостът.
• Посочете пшеницата, яйцето, млякото и фъстъците.
• Уточнете дали се продава цял или на парче.

Посочените тук съставки, алергени и хранителна информация описват типична рецепта. Те не са обвързваща декларация за конкретен ресторант: рецептите, размерът на порциите и използваните продукти може да се различават.