Инджера

Инджерата е гъбеста, леко кисела питка от ферментирало тесто от теф, печена на плосък тиган и използвана за хващане на яхнии. Тя е ежедневният хляб в Еритрея и се прави и в Етиопия, където заема също толкова централно място на масата. Вкусът и текстурата ѝ идват от теф и от няколкодневното ферментиране, а питката служи едновременно като чиния и като прибор.

Какво е всъщност

Брашно от теф се смесва с вода и сол до получаване на течно тесто, което се оставя да ферментира от един до няколко дни. Ферментацията кара тестото да бълбука и придава на хляба лекия му кисел вкус. Непосредствено преди печене тестото се разрежда и се сипва на спирала върху голям плосък тиган, а капак задържа парата, така че горната страна се покрива с дребни дупчици. Питката се пече само от едната страна и никога не се обръща, което оставя повърхността мека и порьозна. Тефът е много дребно зърно, а брашното от него придава на инджерата земист вкус и сиво-кафяв цвят.

Как се сервира

• Поставя се плоска върху голям кръгъл поднос, като отгоре се нареждат яхнии.
• Къса се на парчета с дясната ръка и се използва за хващане на храната.
• Сервира се с допълнителни инджери, сгънати или навити отстрани до яхниите, които често са от месо или леща.

Как да го напишете в менюто

• Наименувайте го Инджера и посочете, че е питка от теф, за да знаят гостите какво поръчват.
• Посочете дали брашното е чисто от теф или е смесено с пшеница или ечемик, тъй като някои кухни ги смесват. Пшеницата и ечемикът са алергени, които трябва да се декларират.
• Маркирайте го като без глутен само ако кухнята може да избегне кръстосано замърсяване с пшеница. Самото тесто не съдържа пшеница.
• Посочете дали инджерата е гарнитура или част от основното ястие и дали се таксува на парче или на порция.
• Самата питка е веган, но яхниите, които се сервират с нея, може да съдържат месо, мляко или масло, затова ги изброявайте отделно.