Фирфир

Фирфир е етиопско ястие от накъсани парчета инджера, смесени с подправен червен сос, и се яде с ръце или с лъжица. Прави се от останала инджера, така че е начин да се използва хлябът, който вече не е пресен.

Какво е всъщност

Фирфир се основава на инджера, киселата ферментирала лепешка от теф, която се накъсва на малки парчета. Парчетата се разбъркват със сос от паста бербере, лук, задушен в нитер киббе (подправено пречистено масло), и вода или бульон, докато хлябът омекне и придобие цвят. Има версии с и без месо; месото обикновено е пилешко, говеждо или агнешко, нарязано на малки парчета и първо сготвено в соса.

Ястието се отличава с основата от накъсана инджера, а не с гъста яхния. Доро уат е пилешка яхния, сервирана с инджера отстрани, а фирфир използва самия хляб като основна част от ястието. Някои готвачи правят сух вариант с малко сос, а по-влажен вариант, близък до яхния; количеството сос е въпрос на домашни предпочитания.

Как се сервира

• Сервира се топло, върху голяма чиния или в плитка купа, обикновено като закуска или лека храна.
• Яде се като се къса или загребва с парчета инджера, или с лъжица, когато ястието е влажно.
• Често се придружава с кисело мляко, сготвено зеленчуково ястие или малка купичка допълнително бербере на масата.
• Традиционно се яде от обща чиния от няколко души.

Как да го напишете в менюто

• Посочете основата ясно като инджера, накъсана и смесена със сос бербере, и посочете протеина, ако има месо, например пилешко или говеждо фирфир.
• Отбележете наличието на млечни продукти, тъй като класическата рецепта използва нитер киббе, приготвено с масло.
• Посочете дали ястието се сервира сухо или със сос и дали е меко или люто от бербере.
• Тефът е без глутен по общоприетата дефиниция, но в менюто трябва да се отбележи, ако инджерата е смесена с пшеничено брашно.