Фокача

Фокачата е плосък хляб с много зехтин, нащипан с пръсти и изпечен до златисто, често завършен с розмарин и едра сол. Това е всекидневният хляб на Лигурия — яде се самостоятелно, потопен в нещо или разрязан по дължина за сандвич. Трябва да е мека и маслена отвътре, с тънка хрупкава коричка, никога плътна или суха.

Какво е всъщност

Влажно, добре хидратирано тесто от брашно, вода, мая и сол се оставя да втаса бавно, после се притиска с ръце в намаслена тава, вместо да се оформя с точилка. Преди печене се правят вдлъбнатини с върховете на пръстите по цялата повърхност — в тях се събира зехтинът, а средината не се изпича плоска и равномерна. Непосредствено преди фурната се полива щедро с още зехтин, добавят се розмарин и едра сол. Именно това последно поливане придава блясък и характерната богата, почти пържена коричка.

Тестото трябва да е меко и лепкаво. Ако е достатъчно твърдо да се разточва като основа за пица, значи не е приготвено както трябва: то трябва едва да държи формата си, докато се притисне в тавата.

Как се сервира

• Нарязана на квадрати, направо от тавата.
• Самостоятелно или разрязана и напълнена с осолено месо или сирене като основа за сандвич.
• На стайна температура или леко затоплена; рядко се сервира гореща направо от фурната.

Как да го напишете в менюто

• Отбележете глутена — съдържа го пшеничното тесто.
• Стандартната рецепта е веганска; посочете го ясно, защото гостите често предполагат, че толкова богат хляб съдържа млечни продукти.
• Назовете добавките — розмарин и сол, маслини или чери домати — тъй като фокачата се различава повече по тях, отколкото по тестото.
• Уточнете дали е приготвена на място същия ден; прясната фокача е осезаемо по-мека от изпечената предния ден.

Посочените тук съставки, алергени и хранителна информация описват типична рецепта. Те не са обвързваща декларация за конкретен ресторант: рецептите, размерът на порциите и използваните продукти може да се различават.